В сърцето на Синеморец се отваря пространство, в което лазерни лъчи, глас и живо присъствие се преплитат в една безкрайно разгръщаща се приказка, след залез слънце. Сред дърветата се образува сюрреалистичен свят, в който историята не следва предварително зададен сценарий, а се ражда от срещата между въображението на публиката и нощната среда. Всяка подадена фаза променя посоката на разказа и превръща преживяването в споделен приказен сън. Така творбата остава винаги незавършена – жива, променлива и отворена към нови възможни светове.