Close
Стефан (the) Стефанов е от онези артисти, чиито творби те карат да спреш, да разгледаш внимателно всеки детайл и да се опиташ да вникнеш в посланието, което често очаква да срещне любопитното око, за да му се разкрие. Като в старите театрални плакати, в които всичко “тръгва от добрата хрумка”, Стефан е издигнал в култ добрата идея и качеството във визуалното изкуство.
Създател на плакати за театрални постановки, филми, албуми и концертите на някои от любимите ни изпълнители (Белослава, Молец и др.), корици на изданието за култура “Стълбата” и редица други, творчеството му трудно може да се вкара в рамка. То е свободно и изненадващо като порива на въображението му, което го отвежда до нови идеи, интересни метафори и естетски “пипнати” визуални послания.
Стефан е създател на официалната визия на тазгодишното издание на LUNAR и се срещаме с него, за да надникнем зад творбите и да научим малко повече за него.
Разкажи ни малко повече за себе си. Кога и как започна да се занимаваш с изкуство?
Роден съм в София, в 11 часа.
Занимавам се с визуално изкуство оттогава.
Докато колегите в яслата рисуваха кръг, аз нарисувах икона с флумастер и шашардисах госпожите.
Няколко години по-късно, майка подсигури първия домашен компютър от филмова продукция, в която участваше. На него имаше инсталиран MS Paint 98.
И тук е добър момент да отбележа, че преди това компютри е имало, но не и там където съм пораснал и да рисуваш на екран с мишка с топче, особено когато си на 7, е трансцендентнo изживяване.
Едва наскоро си дадох сметка, че това е било началото на кариерата ми в дизайна и дигиталното изкуство. През следващите 20+ години и в различните фази на моя живот, просто съм преследвал същия порив, същото вълнение.
Възнамерявам да продължа, независимо от обстоятелствата, защото само така усещам, че осъществявам целта си.
Какво ти помогна да изградиш стила си?
Никога не съм сигурен как да отговоря на този въпрос, защото вярвам, че истината е много лична и вероятно варира при различните хора.
Преследвам нещата, които искрено харесвам. Работата ми е съвкупност от работата на артистите, които са ме вдъхновили. Но от друга страна, може би тайната е скрита не в процеса на намиране, а в причината на търсене.
Защото стилът не е външна величина, която мога да разгледам и опиша като постижение или нещо, което съм изградил. Стилът е част от характера, вярванията, поведението, интересите и ценностите на един човек. Начина, по който говори, по който обича, съществува. Да вземеш кредит за стила си е като да вземеш кредит, че си 2 метра висок заради свои постижения. Или го имаш, или го нямаш.
Какво в LUNAR те вдъхнови, за да приемеш да създадеш официалната визия за тазгодишното издание на събитието?
Дали да приема не е подлежало на съмнение в нито един момент. Това е един от най-мащабните и смислени проекти, в които съм участвал и честта именно моята работа да го представлява е несравнима. LUNAR е празник на визуалното изкуство и символ на артистичното развитие и промяната, която искам да виждам. Събитие, което насърчава следващото поколение от български артисти да бъдат себе си и да доказват, че сме способни на култура, която смело да стои рамо до рамо с останалите европейски и световни фестивали.
Какво е посланието на творбата ти? Разкажи малко повече за нейната концепция.
Исках да визуализирам мащаб, който да олицетвори идеологията на фестивала и неговото значение.
В действието на осветяване, освен буквален, съм заложил и метафоричен смисъл (както винаги).
Защото и в най-тъмните часове, изкуството е светлина, която дава нов облик на нещата и има силата да ги промени. LUNAR е факлата, която издига тази светлина над силуета на столицата, а човекът, който я държи – нашата изконна нужда да я създадем.
Създател си на много и разнообразни произведения – от постери за филми, театрални постановки и концерти, до корици на списания. Кои са тези, които са оставили най-ярка следа за теб?
Намирам за много красиво, че когато дадеш на 10 артиста една и съща тема, в повечето случаи ще получиш 10 различни творби. И дори да са заимствали вдъхновение от един и същи източник, всяка ще носи идентичността на човека зад нея. Проектите, с които се надявам да бъда запомнен, са именно тези, които са потърсили и са позволили моя прочит. Защото произведенията, които са оставили най-ярка следа за мен, са тези, в които съм имал свободата да бъда себе си и които са оставили следа за някой друг.
Кой е най-ценният съвет, който си получавал като артист?
„Прощавай.“
