Между ателието и дигиталния свят: Георги Апостолов за създаването на наградите на LUNAR

Наградните статуетки на LUNAR са истинско произведение на изкуството, Те бяха създадени от Георги Апостолов – артист с дълбоки семейни корени в скулптурата и професионален опит в 3D дизайна и гейминг индустрията. След години работа между традиционната пластика, дигиталното моделиране и 3D принтирането, той събира тези различни светове в собствен визуален език. Разговаряме с него за срещата между старите техники и новите технологии и за желанието си да допринася за съвременната култура в България.

Казвам се Георги Апостолов.
Като дядо ми, той е скулптор, както и баща ми.

С изкуство се занимавам от както дори не помня още, показват ми разни работи, които съм правил и някои им е обърнал внимание да ги отлее от месинг или изпече от керамика. По-точно майка ми, тя е керамик.
От малък не мога да си представя друга работа освен художник, обземаше ме ужас, като си представя, че е възможно да работя в офис или нещо такова, което не разбирам.
Е, наложи ми се, по свое усмотрение разбира се. В един момент ми омръзна от мръсотията и несигурността на скулптурата и вредните химикали на кино центъра и си стегнах задника да науча 3D програми и да започна да правя герои, защото така или иначе имах влечение към компютърните игри, пък и го даваха стабилна индустрия.
Приеха ме магистър в Aкадемията специалност “Kомпютърни игри”, завърших я, и се озовах в едно инди студио, което беше доста добър опит.
След година и малко, имах късмета да се озова в Ubisoft и да работя по безвременната сага Assassin’s Creed. Трудът ми се отплащаше.
Работих там 2 години и половина, има няма, и след това се хвърлих във фрийланса. Професионалния ми 3D опит се насъбра общо около 6 години, което като го добавим и към скулптурата, си стават едни 15 години стаж в тази среда. Ти да видиш как минава времето.

От скоро реших да комбинирам знанията си от скулптурата с 3D дизайна и да ги канализирам чрез 3D принтинга.  Mисля, че това е добър избор, защото целия ми път в “игрите”, правейки герои, ме научи на много интересни техники и изостри моето острие в създаването на форма по най-различен и ефективен начин, пък опита ми от скулптурата ми дава знанието как нещата стават в истинския живот. Тази комбинация от тъмнината на ателието и старите техники, и светлината на новите инструменти и технологии,
до някаква степен ме кара да се чувствам като Blade, който беше хем вампир, хем можеше да ходи през деня на слънце, затова и му казваха “дневния боец”.
Не знам точно кои вампири ще убия, но със сигурност искам да допринеса за културата на страната ми с каквото мога.

Процесът по създаване на скулпторите, можете да гледате тук.

Можете да разгледате работата на Георги Апостолов в Instagram.