Времето се разгръща като сила на натрупване, проявена в ритмичната връзка между лунните фази и морските приливи. Повтарящото се движение на водата се възприема като процес, който се компресира и превръща времето във форма. Така, скалата се разкрива като физическа памет на водата, в която са съхранени следи от множество лунни цикли. На границата между реалното и въображаемото се появяват абстрактни присъствия – ефимерни форми, вдъхновени от митологичните образи на сирени. Те са визуално ехо на времето и ритъма на морето – отражение на човешкия опит да осмисли цикличността на природните процеси.