Теодор Стойчев: Чрез скулптура от данни ще представим европейските ценности върху фасадата на Националната библиотека

Тази година, част от програмата на LUNAR отново ще бъде внушителната фасада на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Специално за нея, за първи път в рамките на фестивала, ще бъде създадена “скулптура от данни” (data sculpture). Шоуто, носещо името „Ценности” ще представи именно европейските ценности, като анализира множество данни, напр. такива за избирателната активност в ЕС от последните 30 години и за равенството между половете и социално-икономическото неравенство. Чрез изкуство ще бъдат претворени и данни от Индексa на човешкото достойнство по държави, Световния индекс на свобода на словото и личната свобода и текстът на Договора за Европейския съюз (ДЕС).

За иновативния подход към тазгодишното честване на Деня на Европа и ценностите, към които е важно да обърнем поглед в навечерието му, разказва  Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България.

От 2017 г. насам изградихте традиция за честване на Деня на Европа с видеомапинг шоу, която стана част и от фестивала LUNAR. Разкажете ни каква за вас е ролята на изкуството и визуалната комуникация за ангажирането на гражданите по важни теми, особено на младите хора?

Европейският парламент в България използва възможностите на видеомапинга в дните около 9 май, за да привлече обществено внимание към важни европейски теми с помощта на истории, разказани на запомнящ се и универсален визуален език. В днешния свят на огромно разделение по много идеологически оси, целта ни е да намерим начин да се обединим около идеи, които ни свързват с всички останали европейци. Именно там идва и ролята на изкуството и визуалната комуникация, които привличат внимание и ангажират емоционално зрителите по много по-различен начин, отколкото текста. Визуалното изкуство може да представи сложни концепции по ясен и достъпен начин. То може и лесно да се споделя в социалните мрежи – важен фактор, за да ангажираме младите хора, които са особено активни в тези платформи. По този начин разширяваме обхвата на посланията ни и насърчаваме дискусии по важни теми. Не на последно място, визуалните истории могат да вдъхновят и мотивират хората да бъдат активни по въпросите, които са важни за тях, и да насърчат промяна в обществото.

Тази година отново ще изненадате публиката, като представите за първи път т.нар. “скулптура от данни” (data sculpture). Разкажете ни повече за посланията, които искате да отправите с произведението.

На 8 май се навършват 80 години от края на Втората световна война, а на 9 май честваме 75-ата годишнина от приемането на Декларацията на Шуман, с която се полагат основите на Европейския съюз. Ето защо искахме да отбележим Деня на Европа със светлинен спектакъл, посветен на основните европейски ценности − човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и права на човека. Стремежът ни е да ги представим по иновативен и въздействащ начин и затова се насочихме към една по-нова вълна в дигиталното изкуство – т.нар. скулптура от данни, в която различни видове данни се интерпретират чрез алгоритми и изкуствен интелект, но пречупени през авторския поглед на визуалните артисти. Ще разчитаме на емоционалния ефект на съвкупността от анимация, цветове, динамика и звук. Звуковият дизайн включва сонификация на данни, взети от текста на Договора за Европейския съюз. Основното ни послание през този новаторски художествен похват, включващ взаимодействие между творци и изкуствен интелект, е, че демокрацията е непрекъснат процес, който зависи от всички нас и трябва да сме активни и да отстояваме принципите, в които вярваме. 

Защо е важно европейските институции да присъстват в културния и градския пейзаж по иновативен начин?

Присъствието на европейските институции в културния пейзаж носи множество ползи, тъй като повишава тяхната видимост сред гражданите и укрепва връзката им с тях. Инвестициите в култура спомагат и за засилване на доверието в институциите. Според последното проучване на Евробарометър близо три четвърти от европейците смятат, че има полза от членството на страната им в ЕС, а доверието в България по отношение на Европейския парламент е над средното за ЕС. 

Европейските институции подкрепят културни инициативи, тъй като те могат да повишат осведомеността по важни обществени въпроси и да привлекат широк кръг от хора, насърчавайки гражданското участие. Примери за успешни културни проекти на нашата институция са Домът на европейската история в Брюксел, който проследява основните събития и явления, обединявали и разделяли европейците в исторически план, и колекцията на Европейския парламент от произведения на съвременното изкуство, която също използва силата на изкуството за комуникация и от миналата година се обогати с още три български творби. Тези примери са само илюстрация на общия стремеж на европейските институции да създадат по-силна връзка с гражданите и да насърчат чувството за принадлежност към една обединена Европа.

Имате ли личен спомен или момент от предишни издания на честванията на Деня на Европа у нас, който особено ви е докоснал?

Пазя специален спомен от първото издание на Фестивала на светлините LUNAR през 2022 г., което събра многохилядни тълпи в центъра на София малко след като бяха прекратени окончателно всички санитарни мерки след пандемията. Имах усещането, че целият град беше дошъл на фестивала, за да се наслади на това визуално пиршество за всички сетива, но най-вече на витаещото във въздуха чувство, че всички можем да бъдем отново заедно.

Какво бихте искали хората да отнесат със себе си, след като видят тазгодишното шоу?

Усещането, че освен българи, сме и европейци, част от една по-голяма общност на споделени ценности и общи цели.

За Теодор Стойчев:

Теодор Стойчев е ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България от март 2016 г. Завършил е  9-та френска гимназия в София, има бакалавърска степен по история в Софийския университет и магистратура по „История на международните отношения и на европейската интеграция“ от университета „Робер Шуман“ в Страсбург. Предишният му опит включва работа като редактор и главен редактор на различни издания, а от 2008 г. е пресаташе за Европейския парламент в Брюксел и след това в София.